В страната има поне две села с името Терзийско, като едното от тях се намира в бургаска област. Другото е в района на Ловеч и е популярно с добре развития си туризъм, за което допринася близостта до Стара планина. Красивата природа и чистият въздух вече са накарали немалко хора да предпочитат селото за дестинация, а освен това и историята на населеното място е доста интересна особено в разгара на турското робство. Гористите местности, ливадите и пасищата са характерни за региона, макар и за по-далечни времена. Счита се, че именно изобилието на растителност е причина много овчари да водят тук стадата си на паша от района на Троян. За съжаление жителите на града, известен с производството на ракия от сливи, често изпитват на гърба си ударите от набезите на разбойническите кърджалийски банди. Така се стига до решението на много хора да търсят по-спокойни и сигурни места за живот, най-вече високо в планината.
Река Ръждавец и по-точно нейното течение се превръща във временно убежище за хората, които са принудени през лятото да живеят в кошари. Терзийско обаче възниква едва когато същите тези хора решават да останат за постоянно тук, в това число и в студените зимни дни. Смята се, че периодът на възникване на селото трябва да бъде отнесен някъде между 1650-та и 1700-та година. Това значи средата на 17-ти и началото на осемнадесети век, а постепенно започва да се наблюдава развитие на занаята грънчарство. Тук решаваща роля изиграват богатите находища на глина за целия регион, впоследствие дори населеното място започва да носи името Грънчар. Това си наименование запазва до 1868-ма година, когато терзийската махала се отделя като самостоятелна единица. Всъщност много села в страната се състоят от множество на брой махали, които понякога се обединяват и стават едно цяло, а друг път са отделени и на картата са отбелязани като нови населени места. В горната част на селото съвсем естествено се развива животновъдството, но това едва ли би се случило без наличието на споменатите вече пасища и ливади. Този занаят дава предпоставки за възникването на друг занаят в лицето на терзиклъка, което значи шивачество.
В началото жителите от Терзийско няма къде да шият дрехи за себе си и своите семейства и пътуват до Троян. На по-късен етап горната махала на селото се превръща в място, което приютява троянски шивачи за поне няколко дни. По време на престоя си майсторите шивачи изпълняват поръчки на своите клиенти. Причината махалата да получи името Терзийска е именно, че много от шивачите решават да останат тук за постоянно. Няколко известни за страната личности са родени на територията на селото, като предимно се изявяват в сферата на театралното и изобразително изкуство. Сред тях са Цвятко Дочев и Спас Дочев, съответно склуптор и художник. Минчо Казанджиев е един от бившите кметове на Ловеч, а пак от тук е и Минко Герджиков. За известен период от време той е заместник кмет на столицата София. Минко Цвятковски е друга популярна местна личност, роден през 1938-ма и починал през 2017-та година.
